Както разбрахме на другаря Путин му е присъдено почетното звание Доктор хонорис кауза от Великотърновския университет. Явно има големи заслуги.
Попаднах на тая статия на Иво Инджев, тя отразява и моето мнение по въпроса.

Попаднах на тая статия на Иво Инджев, тя отразява и моето мнение по въпроса.

Българският президент Първанов награди за големи заслуги към българската култура с най-високо държавно отличие един българин, бивш генерал от съветското военно разузнаване (на което му се носи славата на изключително брутална в разправата с враговете на СССР организация, в сравнение с която КГБ бледнее), та един полковник от КГБ ли няма да удостоим с почести!
Така че - не е никак изненадващо решението на Академичния съвет на университета във Велико Търново да присъди титлата Доктор хонорис кауза на руския прези...пардон, премиер Владимир Путин. Дори си е за учудване, че толкова се забавиха.
Сега конкурентите от другите университети ще се пръснат от яд. Защото, познайте „кой ще дойде на вечеря"? Точно така, идеята е „каузата" да бъде връчена лично и другарите от Велико Търново направо удариха десетката с възможността да си изпросят лично Путин да ги уважи с присъствието си.
Както можеше да се очаква, борбата на Путин за мир е в центъра на вниманието, което му се оказва. Заслугите му в това отношение са определени в обосновката за почетното звание като „огромни". Няма как да са просто „големи" - на огромен другар се полагат само огромни заслуги.
Предсказуемо е, разбира се, похвалното слово в тази обосновка, свързано с приноса на Путин в укрепването на връзките между нашите народи. Тук няма какво да се добави - и с газ и без газ, укрепването е налице (макар че би трябвало да е наопаки след обезгазяването на България по лично нареждане на Путин).
Особено внимание привлича като причина за награждаването заслугата на Русия за създаването на Търновската конституция. Така е речено от бащите - основатели на идеята за реверанса към Путин, които по този начин искат да изразят „почит към ролята Русия за създаването на Търновската конституция".
По този повод летописецът на събитията от преди 130 години Симеон Радев, отбелязва в „Строителите на съвременна България", че Учредителното събрание на свободолюбивите български бащи на конституцията се натъква на някои затруднения откъм Петербург.
„Русите се разтревожиха", пише С. Радев по повод приетата разпоредба за свободното сдружаване в новия основен закон и добавя, че след руската намеса този прекалено свободолюбив текст (атакуван публично от публицисти като Иван Аксаков в руската столица), се е наложило учредителите да го преправят по вкуса на братската империя.
Иначе е вярно, че България е имала късмета да „се класира" в състезанието между народите с изключително либерална за времето си конституция (вероятно една от най-либералните за края на 19-и век) не на последно място благодарение на краткия проблясък на либерализъм в самата Русия от времето на Александър Втори. Самият той е имал намерение да реформира мракобесната политическа система на империята. Нещо повече дори, след като предшествениците на Ленин най-после успяват да го убият, в кабинета му откриват готов проект за конституция (която така и не вижда бял свят) .
Но чак пък да благодарим за това, че ни е било позволено да проявим порив към свобода, уцелвайки по една прищявка на съдбата практически единствения „прозорец", през който прониква свежа струя на либерализъм в тъмната история на руската ретоградност, е меко казано нелепо.
При това да благодарим на кого? На човека, който през 21-ви век смачка в собствената си страна свободата на медиите, на сдружаването, на предприемачеството (станала невъзможна без благоволението на кремълския апарат)?
Е, много благодарим!
Едва ли Валери Петров е подозирал навремето, че неговата поетична подигравка по темата, ще се окаже толкова актуална за една доста червенееща, с кафяви отенъци, кауза:
"Доктор хонорис кауза. Тържествена пауза"!