Индекс
Кандидатурата на Соломон Паси за Генерален секретар на НАТО би трябвало да радва всички българи, имайки предвид, че на пръв поглед той наистина има шанс да бъде избран. Българин начело на НАТО ще бъде не само причина за национална гордост, а и убедително доказателство, че ние българите успяваме. Въпросът обаче е дали той бе издигнат от партията си искрено или това е голям предизборен фойерверк.
Издигането на кандидатурата на Соломон Паси изисква ангажирането на сериозен държавен ресурс. В него би трябвало да се ангажира не само НДСВ и лидерът й, Симеон Сакскобургготски, който безспорно има голям авторитет в чужбина, но и целият външнополитически ресурс на България.
Преди да започне кампанията българското правителство би трябвало вече да е осигурило подкрепа за Паси в три основни направления. Първото е Русия. Българската дипломация може да използва поне веднъж “специалните” ни отношения с Русия и да представи това като аргумент за това българин да застане начело на Алианса.
Наистина изглежда верен факта, че Кремъл би приел добре, ако генералният секретар на НАТО е от страна, в която има силно влияние. Същевременно постоянството на Паси през последните 20 години по отношение на членството ни в НАТО е показателно, че той не е от онези хора, заради които ни нарекоха Троянски кон на Москва.
Втората линия, по която България трябва да търси подкрепа е Западните Балкани. Ако страните от бивша Югославия (особено Сърбия) демонстрира доверие към кандидатурата на Паси и той бъде подкрепен от останалите страни в региона това неминуемо би издигнал авторитета му. Тогава той няма да е само кандидат на България, а на Балканите - един регион с много проблеми, който същевременно демонстрира доверие на човек от собствените си редици.
Подкрепата на Балканите е много важна, тъй-като НАТО продължава да е ангажиран с мисии тук и избирайки за председател човек от региона това би било важен сигнал за приоритетите на организацията.
В този ред на мисли, много силно влияние би могла да окаже една Турция, която е един от най-влиятелните членове на съюза. Доверието на Турция към Паси би било показателно, че той може да се справи и с проблеми произтичащи от Близкия изток и мюсюлманският свят.
България има поле за разширяване на кръга от подкрепа сред всички страни от бившия социалистически блок. Тук конкурентна е евентуалната кандидатура на Полша, но тя може да бъде неутрализирана с помощта на Русия.
С кандидатурата на Соломон Паси дипломацията ни си създава много работа. Трябва да бъдат ангажирани всички наши посланици в страните членове на алианса, а Паси още утре да тръгне на път.
Тук обаче идва въпросът колко искрена е неговата кандидатура. Това ще проличи съвсем скоро. Ако от НДСВ и правителството са наистина решени да подкрепят сериозно кандидатурата на Паси, всичко изброено от мен дотук би трябвало вече да е свършено.
Кампанията на Паси не би трябвало да бъде търсене на подкрепа тепърва, а демонстриране на вече спечелена такава.
В този ред на мисли изглеждат притеснителните публикации в чуждата преса, че шумната кампания около кандидатурата на Соломон Паси е шокирала мнозина дипломати от НАТО в Брюксел.
Един от тях определи пред АФП като доста необичаен българския ход, “който е в разрез с традицията на запазване на дискретност”. Цитираният дипломат допълва, че практиката е първо да се направят сондажи в столиците на страните от НАТО.
Ако това не е сторено от нашата дипломация, значи управляващите ни предлагат фойерверк за изборната си кампания. В състезанието за председател на НАТО не е важен олимпийският принцип – участие заради самото участие, защото струва много пари, усилия и авторитет.
Играеш, за да спечелиш, иначе ставаш смешен. Надявам се правителството да не направи смешен един от най-уважаваните политици в България.
Георги Георгиев
Bulgarian Post
